„Милий боже, помогни ми
да науча да чета,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша."
Така започва пътят на един ученик. Един жаден за знания, друг за игри. Един от богато семейство, друг от бедно село. Но всички обединени от училищната икона, от учителите, от знанието. Последният изпит минава, последният звънец бие. Учениците тръгват по своя път. А накъде ги отвежда той?
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 — 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.