Безчувствен

– Не казвай и дума за това – изръмжа той. – Бях пиян.

– И трите пъти ли? – подразних го аз и се усмихнах. – Майкъл и Кай не подозират колко близки си станахме, нали?

Животът ни се е струвал като ад, защото сме очаквали да е като рай.

– Стига да си Деймън Торънс, не ме интересува как си облечен – уверих го аз

– Вие гаджета ли сте? – попита Миша и предположих, че имаше предвид мен и Уил.

– Не, човече. Тя е на Деймън.

В случай че искаш да продължиш с графика.
Откакто баща ми замина, се случваше Тара да ме наставлява и да ми дава обратна връзка, но вече не можех да си я позволя. От време на време ми даваше по някой съвет, когато намереше време между уроците. Или преди да си тръгне, както стана тази вечер.
Но новината за предложението на Гейбриъл ми подейства като плесница. Поредното напомняне, че съм разорена и не мога да си позволя нещата, на които съм свикнала.
Заради тях.
Заради него. Идеята

Под ботушите си усетих плочки, а въздухът беше влажен и миришеше странно на нещо като смесица от пот, спортно оборудване и парфюм.
Или... дезодорант.
Задъхана, стрелнах ръце напред и забелязах, че дори звуците около мен се бяха променили. Далечните викове и приказки, идващи от коридора, бяха изчезнали, не се чуваше отварянето и затварянето на врати и... нямаше женски гласове.

Един ден ще станеш много красива – почти прошепва той. – Като майка си.

Но той се пресяга и хваща брадичката ми с ръка.

При всяко обръщане имам чувството, че ще счупя нещо.

Иска ми се никога да не напускаме фонтана.
Така и не го напуснахме.