Рошел Уайнстийн

Идва един момент, когато прегръщаш някого и парченцата в душите ви просто се подреждат. Думите са безполезни. Събират се части от вас самите – души се докосват направо през ефирна материя – и когато се отделите един от друг, и двамата знаете, че остава една неизменна нишка, която ви свързва завинаги.

Бен ме остави да се наплача. Не ме прекъсна. Не ме попита дали съм добре, защото знаеше. Галеше косите ми и бършеше сълзите.

– Аз съм тук.

Само три думи, които обаче заситиха душата ми и направиха новината по-малко плашеща.

Не беше важно онова, което каза, а онова, което спести.