Л. Дж. Шен

– Аз съм гадняр, бях гадняр и нямам абсолютно никакво намерение да преставам да бъда гадняр. Така е устроено моето ДНК. Но искам да съм твоят гадняр.

И да, адски съм сигурен, че ще се върнеш. Ще се върнеш право в прегръдката ми, ще долетиш в гнездото ни, чучулиго. Защо иначе би го направила, ако не си умираш от любов по мен?

Аз съм кутре, което никой не иска, притичвам от врата на врата в поройния дъжд и търся подслон

Естествено. Марио беше един от десетките яки мъжаги на баща ми. Притежаваше телосложението и интелигентността на тухла.

Не всяка любов е споделена. Никой не може да обича точно колкото другият го обича. Любовта е несправедлива. Винаги едната страна обича повече. И е най-добре да не си страната, която обича повече, защото тя страда.

Може би не беше задължително да познаваш човек, за да го обичаш. Трябва само да познаваш сърцето му

– Франческа Роси, по-красива си отколкото беше миналото лято.

– Винаги това казваш.

– И винаги го мисля. Нямам навик да пилея думите.

– Кажи ми тогава нещо важно.

– Ти, богиньо моя, един ден ще бъдеш моя жена.

– Не знаех, че Венера е имала крила.

Анджело ми целуна ръка на входа на Института по изкуствата в Чикаго.

Родителите ни си разменяха любезности, а ние стояхме един срещу друг и изпивахме с погледи всяка луничка и всеки сантиметър плът у другия.

– Видя ме преди седмица на сватбата на Джана – устоях на импулса да оближа устни, докато Анджело ме гледа право в очите.