Илса Мадън-Милс

Без значение по кой път поемеш, дали е красив или грозен, труден или лек, павиран или с вдълбани коловози – това е твоят път. Важното е как ще го завършиш

Без значение по кой път поемеш, дали е красив или грозен, труден или лек, павиран или с вдълбани коловози – това е твоят път. Важното е как ще го завършиш.

Тя определено е искра, която може да припламне и да се разгори.

– И междувременно да ни изгори

Все нещо ще ми задейства паметта и когато това се случи, ще убия онзи някой с голи ръце.
– Аз самият бих го убил с голи ръце. – Очите му блестят

– Грозен, тъп, видиотен скапаняк – чувам го да пъшка. – Не можеш да я имаш.

Не ме наричай любима, Акуло. Аз съм най-малко любимото момиче в целия свят. – И Чанс ме нарече нещо подобно.
Той отпуска бавно ръка.
– Не ме наричай „Акуло“ и смятай, че сме се разбрали

ли ме? Сега просто си разстроена, а аз дори не мога да си представя колко си развълнувана, след като всичко ти се стовари на главата. – Той си поема въздух. – Не ме прецаквай, моля те. Не можеш да си отидеш, защото няма да те преживея. Няма да открия друга като теб. Няма дори да целуна момиче като теб. Обичам те.

Хубава татуировка.
– Феникс.

Свят ми се завива, когато получавам есемес от Траск, че за Тайлъ